Лиценз за платежна институция

Какво представлява платежната институция?

Платежната институция по смисъла на чл. 12 от ЗПУПС е юридическо лице, което е получило лиценз от БНБ за предоставяне и извършване на платежни услуги на територията на Република България и на Европейското икономическо пространство. ПИ може да извършва всички 7 категории платежни услуги, посочени в Приложение 1 към ЗПУПС, с изключение на издаването на електронни пари.

Платежни услуги, които ПИ може да извършва

• Услуга 1: Услуги по внасяне и теглене на пари в брой от платежна сметка, включително всички операции по обслужване на платежна сметка
• Услуга 2: Изпълнение на платежни операции — директни дебити, кредитни преводи (включително нареждания за периодични преводи) и операции с платежни карти или подобни инструменти
• Услуга 3: Издаване на платежни инструменти и/или приемане на платежни операции (acquiring)
• Услуга 4: Парични преводи (money remittance)
• Услуга 5: Услуги по иницииране на плащане (PISP — Payment Initiation Service Provider)
• Услуга 6: Услуги по предоставяне на информация за сметка (AISP — Account Information Service Provider)

Ключова разлика от EMI

Основната разлика между платежна институция и дружество за електронни пари е, че ПИ не може да издава електронни пари. Ако планирате дейност, свързана с дигитални портфейли, предплатени карти или съхранение на парична стойност по електронен път, необходим Ви е лиценз за ДЕП (EMI).

Капиталови изисквания по вид услуга

Размерът на минималния начален капитал зависи от вида на платежните услуги, за които се кандидатства. Изискванията са уредени в чл. 14 от ЗПУПС:

Капиталът трябва да бъде изцяло внесен в пари, а произходът на средствата — документално доказан. Собствените средства се изчисляват по Метод А, Б или В съгласно Приложение 2 към ЗПУПС и трябва да се поддържат непрекъснато след лицензирането.

Документи и процедура по кандидатстване

Заявлението за лиценз се подава до управителя на БНБ по реда на Наредба № 16 на БНБ. Изискваните документи са идентични с тези за EMI лиценз, с изключение на специфичните документи за електронни пари:

• Учредителен акт / Дружествен договор с подходящ предмет на дейност
• Документи за действителните собственици (UBO) и структура на собствеността
• Автобиографии и въпросници за квалификация на ръководството по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16
• Бизнес план за 3 години с финансови прогнози и пазарен анализ
• Вътрешни правила за превенция на изпирането на пари (AML/KYC) по ЗМИП
• Описание на IT инфраструктурата, мерки за сигурност и план за непрекъсваемост
• Професионална застраховка или банкова гаранция
• Договор с регистриран одитор
• Документи за произход на капитала
• Свидетелства за съдимост на всички ключови лица

Изисквания към ръководството

Членовете на управителния орган трябва да отговарят на същите изисквания като при EMI — висше образование, минимум 3 години опит във финансовия сектор, чисто съдебно минало и да не фигурират в списъци за борба с тероризма. Всеки кандидат попълва подробен въпросник за квалификация.

Разширяване на обхвата на лиценза

Платежна институция, която вече притежава лиценз за определени платежни услуги, може да поиска разширяване на обхвата на лиценза с допълнителни услуги. За целта се подава заявление до БНБ, придружено от:

• Актуализиран бизнес план, обхващащ новите услуги
• Доказателство за допълнителен капитал (ако е приложимо)
• Актуализирани вътрешни правила и процедури
• Описание на техническата готовност за новите услуги

Спомагателни дейности

Съгласно чл. 21 от ЗПУПС, платежната институция може да извършва и спомагателни дейности, тясно свързани с платежните услуги:

• Обмен на валута (forex), свързан с платежни операции
• Оперативни услуги по обслужване на платежни системи
• Други стопански дейности — с ограничението, че БНБ може да наложи забрана, ако те застрашават финансовата стабилност на институцията

AISP и PISP — специален режим

Доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка (AISP)

AISP (Account Information Service Provider) предоставя на потребителите обобщена информация за техните платежни сметки, водени при различни доставчици. За извършване на тази дейност:

• Не се изисква начален капитал
• Необходима е професионална застраховка (Professional Indemnity Insurance — PII) или еквивалентна гаранция
• Режимът е регистрационен, а не лицензионен — AISP се вписва в регистъра на БНБ
• AISP няма достъп до средствата на клиента и не може да инициира плащания

Доставчик на услуги по иницииране на плащане (PISP)

PISP (Payment Initiation Service Provider) инициира платежни нареждания по искане на потребителя от платежна сметка, водена при друг доставчик. Изисквания:

• Начален капитал: EUR 50,000
• Задължителна професионална застраховка (PII)
• Режимът е лицензионен — изисква се пълен лиценз от БНБ
• PISP не държи средствата на клиента по никое време

Ограничена платежна институция

ЗПУПС предвижда облекчен режим за платежни институции с ограничен обем на дейността — т.нар. ограничена платежна институция (чл. 28 ЗПУПС).

Условия за регистрация

• Средномесечният обем на платежните операции за предходните 12 месеца не надвишава EUR 3,000,000
• Режимът е регистрационен (не лицензионен) — по-облекчена процедура
• Не може да извършва passporting — дейността е ограничена до територията на България
• При надвишаване на прага от EUR 3M/месец, институцията е длъжна да подаде заявление за пълен лиценз в 30-дневен срок

Предимства и ограничения

Облекченият режим е подходящ за стартиращи компании с малък обем на операции. Процедурата е по-бърза, а изискванията към документацията — по-леки. Основното ограничение е невъзможността за трансгранично предоставяне на услуги в ЕИП.

Passporting в ЕИП

Лицензираната платежна институция има право да предоставя услуги в целия ЕИП чрез единен европейски паспорт. Процедурата по нотификация включва:

• Подаване на уведомление до БНБ с посочване на държавата членка и вида на услугите
• БНБ уведомява централната банка (или друг компетентен орган) на приемащата държава
• Срокът за нотификация е 1 месец от подаване на заявлението
• Формите са: свободно предоставяне на услуги (без физическо присъствие), клон или представители (агенти)

При осъществяване на дейност чрез агенти, БНБ поддържа публичен регистър на всички агенти на лицензирани платежни институции. Агентите действат от името и за сметка на институцията.

Често задавани въпроси