Данък при източника и данък дивидент в България (2026)

Какво е данък при източника по ЗКПО?

Данъкът при източника (withholding tax) е окончателен данък, който се удържа от българския платец при изплащане на определени видове доходи на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции извън България. Режимът е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Глава 26.

При изплащане на дохода българското дружество е длъжно да удържи данъка и да го внесе в бюджета в определените от закона срокове. Данъкът се начислява върху брутната сума на плащането, освен ако приложимо СИДДО не предвижда друго.

• Данъчно задължено лице — българският платец на дохода (дружеството, което изплаща суми на чуждестранното лице).
• Данъчна основа — брутният размер на начислените доходи.
• Приложимо законодателство — ЗКПО (чл. 194–202а), ЗДДФЛ (при физически лица), СИДДО, европейски директиви.

Ставки на данъка при източника

Актуалните ставки на данъка при източника за 2026 г. са следните:

Важно: Данъкът върху дивидентите остава 5 %. През 2024–2025 г. имаше законодателно предложение за увеличение на ставката на 10 %, но то беше категорично отхвърлено след масови протести и коалиционно решение. Ставката от 5 % е в сила и през 2026 г.

Освобождения от данък при източника

Европейското и българското законодателство предвиждат редица освобождения, които значително намаляват или елиминират данъка при източника:

Директива майка — дъщерно дружество (Parent-Subsidiary Directive)

Дивидентите, изплатени от българско дъщерно дружество на дружество-майка от ЕС или ЕИП, са освободени от данък при източника (0 %), при условие че:

• Дружеството-майка притежава минимум 10 % от капитала на българското дружество.
• Участието е поддържано непрекъснато за период от минимум 2 години (или се предостави гаранция за бъдещо спазване).
• Дружеството-получател е местно лице за данъчни цели на държава членка на ЕС/ЕИП.

Директива за лихви и роялти (Interest and Royalties Directive)

Лихвите и роялтите, изплатени между свързани дружества от ЕС, са освободени от данък при източника (0 %), при условие че:

• Получателят притежава пряко минимум 25 % от капитала на платеца (или обратно, или трето дружество притежава 25 % и от двете).
• Участието е поддържано минимум 2 години.
• И двете дружества подлежат на корпоративно облагане в съответната държава членка.

Други освобождения

• Облигации на регулиран пазар — лихвите по облигации, допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС/ЕИП, са освободени от данък при източника.
• Капиталови печалби от листвани акции — доходите от продажба на акции, търгувани на регулиран пазар, не подлежат на облагане с данък при източника.

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)

България е сключила над 80 спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които могат да намалят или елиминират данъка при източника за доходи, изплатени на лица от съответните договорни държави.

Как се прилага СИДДО?

Прилагането на СИДДО не е автоматично — необходимо е да бъде поискано от данъчно задълженото лице и одобрено от НАП. Процедурата зависи от размера на дохода:

Advance clearance (предварително разрешение)

При доходи, надвишаващи EUR 255 646 (или EUR 102 258 за роялти и технически услуги) на годишна база от един и същ платец, е необходимо предварително становище от НАП. Процедурата включва:

1. Подаване на искане до ТД на НАП по регистрация на платеца.
2. Представяне на удостоверение за данъчно резидентство на получателя, издадено от компетентния орган на другата държава.
3. Декларация от получателя, че е действителен собственик на дохода (beneficial owner).
4. НАП се произнася в 60-дневен срок.

При по-ниски суми

Когато доходите не надвишават горните прагове, платецът може да приложи СИДДО директно, но е длъжен да разполага с:

• Удостоверение за данъчно резидентство на получателя (за съответната година).
• Декларация от получателя за действителен собственик на дохода.
• Документация, обосноваваща приложимия член от спогодбата.

Деклариране и плащане

Данъкът при източника подлежи на деклариране и внасяне на тримесечна база:

Декларацията се подава по електронен път чрез портала на НАП. При закъсняло плащане се начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ + 10 процентни пункта.

Платецът е длъжен да издаде удостоверение на получателя за удържания данък, което чуждестранното лице ползва за данъчен кредит в своята държава.

Данъчна история: защо 10 % данък дивидент не стана факт

През 2024–2025 г. в рамките на бюджетните дебати беше внесено предложение за увеличение на данъка върху дивидентите от 5 % на 10 %. Мотивите на вносителите бяха свързани с необходимостта от допълнителни бюджетни приходи и изравняване на данъчната тежест върху различните форми на доход.

Предложението предизвика:

• Масови протести от страна на бизнес организации, малки и средни предприятия, инвеститорски асоциации и данъчни консултанти.
• Аргументи против — двойното облагане (10 % корпоративен данък + 10 % дивидент = ефективна ставка 19 %), загуба на конкурентно предимство на България, риск от изтичане на капитали и пренасочване на инвестиции.
• Коалиционно решение — управляващата коалиция не постигна консенсус и предложението беше оттеглено. Ставката остана 5 %.

Към март 2026 г. няма нови инициативи за промяна на данъка върху дивидентите. Ефективната комбинирана ставка за разпределена печалба остава 14,5 % (10 % корпоративен + 5 % дивидент върху остатъка), което е една от най-ниските в ЕС.

Често задавани въпроси