Как да станете данъчен резидент на България — ръководство (2026)

Защо данъчно резидентство в България?

България предлага едни от най-ниските данъчни ставки в Европейския съюз, което я превръща в привлекателна дестинация за лица, търсещи оптимизиране на данъчната си тежест при пълно спазване на законодателството.

10 % плосък данък върху доходите на физическите лица — без прогресивна скала, независимо от размера на дохода.
5 % данък върху дивидентите — окончателен данък при източника.
70+ СИДДО — спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с повечето развити икономики, включително Германия, Великобритания, Франция, САЩ, Канада, Швейцария и др.
Членство в ЕС и еврозоната — от 01.01.2026 г. България е в еврозоната, което осигурява пълна валутна стабилност.
Ниски разходи за живот — България предлага значително по-ниски разходи за живот в сравнение със Западна Европа, при запазване на добро качество на услугите.

Критерии за данъчно резидентство

Съгласно чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице е всяко лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

1. Правило за 183 дни

Лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, се счита за данъчен резидент на България.

Важно: Всеки ден на влизане и излизане от страната се брои като ден на пребиваване. Периоди на лечение в чужбина и обучение в чужбина НЕ се приспадат от 183-те дни.

2. Център на жизнени интереси

Лице, чийто център на жизнени интереси е в България. Центърът се определя по съвкупност от фактори:

Местоживеене на семейството (съпруг/а, деца)
Местонахождение на имущество (недвижими имоти, автомобили)
Място на упражняване на професионална дейност
Банкови сметки и финансови активи
Социални и културни връзки

3. Постоянен адрес

Лице с постоянен адрес в България може да бъде считано за данъчен резидент, освен ако центърът на жизнените му интереси е в друга държава. Самият постоянен адрес не е достатъчен критерий, ако лицето може да докаже, че е резидент на друга държава.

Процедура за получаване на удостоверение

Удостоверението за данъчно резидентство се издава от Националната агенция за приходите (НАП) и служи като официален документ за доказване на данъчния Ви статут пред чуждестранни данъчни администрации и институции.

Подаване на заявление — по образец на НАП, в териториалната дирекция по постоянен адрес или по електронен път с КЕП.
Разглеждане — НАП проверява изпълнението на критериите за резидентство.
Издаване — удостоверението се издава в рамките на приблизително 30 дни от подаването.
Срок на валидност — удостоверението е валидно за една календарна година. Необходимо е годишно подновяване.

Процедурата е безплатна — не се дължи държавна такса.

Необходими документи

За подаване на заявление за удостоверение за данъчно резидентство подгответе следните документи:

Заявление по образец на НАП
Документ за самоличност — копие на паспорт или лична карта
Доказателство за адрес — нотариален акт за собственост, договор за наем, удостоверение за настоящ адрес
Доказателство за икономическа дейност — трудов договор, свободна професия, управление на дружество
Въпросник за собственост и доходи — попълва се по образец на НАП, съдържа информация за имущество, банкови сметки, доходи и семейно положение

Допълнителни изисквания на НАП

В последните години НАП прилага все по-стриктен подход при издаване на удостоверения за данъчно резидентство, особено за лица, които преди това са били резиденти на друга държава:

Удостоверение за отписване от чужда община — НАП може да поиска документ, удостоверяващ, че лицето е прекратило данъчното си резидентство в предходната държава (напр. Abmeldung в Германия).
Справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ — за преминавания на държавната граница, с цел потвърждаване на 183-те дни пребиваване.
Доказателства за фактическо пребиваване — сметки за комунални услуги, медицински прегледи, абонаменти, банкови извлечения с трансакции в България.

Практически съвет: Съхранявайте всички документи, доказващи физическото Ви присъствие в България — те могат да бъдат поискани при проверка. Пътуванията в чужбина се отчитат чрез гранични записи.

Данъчни последици от резидентството

Данъчното резидентство в България води до следните основни последици:

Облагане на световния доход

Като данъчен резидент на България, Вие подлежите на облагане за световния Ви доход — т.е. всички доходи, независимо от източника им (български или чуждестранен).

Данъчни ставки

Вид доход	Ставка
Трудови доходи	10 %
Доходи от свободна професия	10 % (след приспадане на 25 % нормативни разходи)
Наеми	10 % (след приспадане на 10 % нормативни разходи)
Дивиденти	5 % окончателен данък
Лихви	10 % (при чуждестранен източник)
Капиталови печалби	10 % (с изключения за регулирани пазари)

Кредитиране на чужд данък по СИДДО

Ако получавате доход от държава, с която България има СИДДО, данъкът, платен в чужбина, се приспада от дължимия данък в България (до размера на българския данък). Това предотвратява двойното данъчно облагане.

Пример: Ако получавате роялти от Германия и Германия е удържала 15 % данък при източника, в България ще дължите само разликата (ако българският данък е по-висок) или нищо (ако чуждият данък е равен или по-висок от 10 %).

Годишна данъчна декларация

Всеки данъчен резидент на България е длъжен да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ако има доходи, различни от трудови (или ако желае да ползва данъчни облекчения).

Срок за подаване: от 1 март до 30 април на годината, следваща данъчната година.
Начин на подаване: по електронен път (с КЕП или чрез ПИК на НАП) или на хартия в офис на НАП.
Деклариране на чуждестранни доходи: всички доходи от чужбина трябва да бъдат декларирани, включително доходи, за които е удържан данък в чужбина.
Приложения: Приложение 1 (трудови доходи), Приложение 2 (свободни професии), Приложение 3 (наеми), Приложение 8 (чуждестранни доходи) и др.

При ползване на данъчни облекчения (за деца, за ипотечен кредит, за доброволно осигуряване) е необходимо да приложите съответните доказателства.

Промени през 2026 г.

С въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. настъпват следните промени, касаещи данъчните резиденти:

Декларации в евро — годишната данъчна декларация за 2026 г. (подавана през 2027 г.) ще бъде в евро.
Без промяна в критериите — критериите за определяне на данъчно резидентство (183 дни, център на жизнени интереси, постоянен адрес) остават непроменени.
Без промяна в ставките — данъчните ставки (10 % доход, 5 % дивидент) не са променени.
СИДДО — спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане продължават да действат без промяна.

Преходът към еврото е предимно технически и не засяга материалните данъчни правила.

Често задавани въпроси

Колко дни трябва да прекарам в България, за да стана данъчен резидент?

Най-често използваният критерий е правилото за 183 дни — пребиваване повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период. Всеки ден на влизане и излизане се брои. Алтернативно, можете да станете резидент и на основание „център на жизнени интереси“, дори без 183 дни физическо присъствие.

Мога ли да стана данъчен резидент без българска лична карта?

Да. Данъчното резидентство не е обвързано с притежаването на българска лична карта или разрешение за пребиваване. То зависи от фактическото пребиваване и центъра на жизнени интереси. На практика обаче НАП може да поиска допълнителни доказателства за физическо присъствие, ако нямате регистриран адрес в България.

Какво се случва с доходите ми от чужбина?

Като данъчен резидент на България, подлежите на облагане за световния Ви доход — включително доходи от чужбина. Ако с държавата-източник има СИДДО, данъкът, платен там, се приспада от дължимия български данък. Ефективно не плащате данък двойно.

Колко отнема издаването на удостоверение за данъчно резидентство?

Приблизително 30 дни от подаване на заявлението. Процедурата е безплатна. Удостоверението е валидно за една календарна година и трябва да се подновява ежегодно. При непълни документи НАП може да поиска допълнителна информация, което удължава срока.