Структуриране на M&A сделки

Правилното структуриране на сделка по сливания и придобивания е от решаващо значение за данъчната ефективност, правната сигурност и успешното постигане на бизнес целите. Изборът между share deal, asset deal и going concern зависи от множество фактори — регулаторни, данъчни и комерсиални.

Share deal — придобиване на дялове или акции

При share deal купувачът придобива дяловете или акциите на целевото дружество, като самото дружество продължава да съществува с всичките си активи, пасиви, договори и правоотношения. Това е най-разпространената форма на M&A сделка в България.

Дружество с ограничена отговорност (ООД)

Прехвърлянето на дялове в ООД изисква нотариална заверка на подписите в договора за покупко-продажба (чл. 129, ал. 2 от ТЗ). Необходимо е решение на Общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала, освен ако дружественият договор не предвижда друго. Промяната се вписва в Търговския регистър, като контролът преминава от момента на вписването.

При ООД с повече от един съдружник се прилага правото на първи отказ (чл. 129, ал. 1 от ТЗ) — дяловете първо трябва да бъдат предложени на останалите съдружници, освен ако дружественият договор изрично не изключва това изискване.

Акционерно дружество (АД)

При публични АД прехвърлянето на акции се извършва чрез Централен депозитар по реда на ЗППЦК. При непублични АД с поименни акции — чрез джиро (endorsement) и вписване в книгата на акционерите. При акции на приносител — чрез предаване.

Придобиването на значителни пакети акции в публично дружество (1/3, 50%, 2/3 от гласовете) задейства задължението за отправяне на търгово предложение по чл. 149 и сл. от ЗППЦК.

Дружество с променлив капитал (ДПК)

От 1 юли 2024 г. българското право познава дружеството с променлив капитал (Variable Capital Company — VCC), въведено с измененията на Търговския закон от 2023 г. Прехвърлянето на дялове в ДПК следва специфичен режим — необходимо е одобрение от управителния орган (освен при прехвърляне между съдружници), а преференциалните дялове с различни класове права предоставят допълнителна гъвкавост при структурирането.

Данъчни аспекти на share deal

Прехвърлянето на дялове и акции не подлежи на облагане с ДДС (освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС). Данъкът върху печалбата от продажбата се дължи от продавача — 10% за юридически лица по ЗКПО, 10% за физически лица по ЗДДФЛ. При определени условия може да се приложи освобождаване по СИДДО. Не се дължи данък при придобиване на имущество (местен данък).

Asset deal — придобиване на отделни активи

При asset deal купувачът придобива конкретни активи на дружеството — машини, оборудване, недвижими имоти, вземания, интелектуална собственост — без да придобива самото дружество. Всеки актив следва собствения си правен режим на прехвърляне.

  • Недвижими имоти — нотариален акт за покупко-продажба, вписване в Имотния регистър, местен данък за придобиване (обикновено 2,5–3%)
  • Движими вещи — договор за покупко-продажба, предаване на владението
  • Вземания — цесия по чл. 99 от ЗЗД, уведомяване на длъжника
  • Интелектуална собственост — договор за прехвърляне, вписване в Патентното ведомство или EUIPO
  • Договорни позиции — тристранни споразумения за заместване или цесия (при наличие на съгласие на насрещната страна)

Данъчни аспекти на asset deal

Прехвърлянето на активи се облага с ДДС в размер на 20% (стандартна ставка), освен ако не попада в обхвата на чл. 10 от ЗДДС (прехвърляне на предприятие или обособена част). Местен данък за придобиване на имущество се дължи за недвижими имоти и МПС. Амортизационните стойности при купувача се базират на придобивната стойност.

Going concern — прехвърляне на търговско предприятие

Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено като цяло или като обособена част по реда на чл. 15–16а от Търговския закон. Това е уникална форма на прехвърляне, която съчетава елементи на share deal и asset deal.

Процедура

  • Договор за прехвърляне с нотариално заверени подписи
  • Решение на компетентния орган на прехвърлителя (ОС за ООД, СД/УС за АД)
  • Уведомяване на НАП и получаване на удостоверение по чл. 77 от ДОПК (задължително преди вписването в ТР)
  • Вписване в Търговския регистър по партидите на двете страни
  • Декларация на приобретателя за поемане на задълженията към работниците и служителите

Правни последици

При прехвърляне на предприятие работниците и служителите преминават автоматично към приобретателя по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, като запазват всичките си права и придобивки. Прехвърлителят и приобретателят отговарят солидарно за задълженията, възникнали преди прехвърлянето (чл. 15, ал. 3 от ТЗ). Кредиторите трябва да бъдат уведомени.

ДДС режим

Прехвърлянето на предприятие като цяло е извън обхвата на ДДС по силата на чл. 10 от ЗДДС — не се начислява ДДС, което е значително данъчно предимство при активоемки бизнеси. Приобретателят встъпва в ДДС правата и задълженията на прехвърлителя.

Сливания, вливания и разделяния (реорганизации)

Реорганизациите по Глава XVI от Търговския закон включват сливане (merger), вливане (acquisition by merger), разделяне (de-merger) и отделяне (spin-off). Процедурата е по-сложна и продължителна, но предлага данъчни предимства при условията на Глава XIX, Раздел II от ЗКПО.

Процедура по сливане/вливане

  • Договор/план за преобразуване — изготвя се от управителните органи на участващите дружества
  • Доклад на проверител — назначен от Агенцията по вписванията, проверява справедливостта на съотношението на замяна
  • Oповестяване — 30-дневен период за запознаване на съдружниците/акционерите с документите
  • Решение на ОС/ОСА — квалифицирано мнозинство (3/4 от капитала за ООД, 2/3 от представените акции за АД)
  • Защита на кредиторите — кредиторите могат да искат обезпечение в 6-месечен срок от вписването
  • Вписване в ТР — преобразуването поражда действие от момента на вписването

Трансгранични преобразувания

От 1 септември 2024 г. в българското право са транспонирани правилата на Директива (ЕС) 2019/2121 относно трансграничните преобразувания, сливания и разделяния. Българските дружества могат да участват в трансгранични реорганизации с дружества от други държави-членки на ЕС, при спазване на специфични процедурни изисквания — включително проверка за законосъобразност от Агенцията по вписванията и защита на работниците и кредиторите.

Контролни прагове и deal protection

Ключови контролни прагове по ТЗ

  • 50% + 1 — обикновено мнозинство в ОС на ООД (повечето решения)
  • 66,67% (2/3) — квалифицирано мнозинство за АД (изменение на устава, увеличаване/намаляване на капитала)
  • 75% (3/4) — суперквалифицирано мнозинство за ООД (приемане/изключване на съдружник, промяна на дружествения договор, прекратяване)
  • 95% — праг за squeeze-out при публични дружества по чл. 157а от ЗППЦК

Механизми за защита на сделката

При структурирането на сделката е важно да се предвидят подходящи защитни механизми:

  • Lock-out (ексклузивност) — забрана за продавача да преговаря с трети лица за определен период
  • Break-up fee — неустойка при отказ от сделката (обикновено 1–3% от стойността)
  • No-shop / No-solicitation — ограничения за активно търсене на алтернативни оферти
  • Matching right — право на купувача да изравни конкурентна оферта
  • Material Adverse Change (MAC) — клауза за прекратяване при съществена неблагоприятна промяна

SPV структуриране и данъчна оптимизация

При по-сложни сделки придобиването често се структурира чрез специално учредено дружество (Special Purpose Vehicle — SPV). Основните предимства включват:

  • Ограничаване на риска — изолиране на сделката и придобитото дружество от останалия бизнес на купувача
  • Финансова гъвкавост — SPV може да привлече дълг за финансиране на сделката (leveraged buyout)
  • Данъчна ефективност — възможност за приспадане на лихвени разходи (при спазване на ограниченията по чл. 43 от ЗКПО — thin capitalisation)
  • Бъдещ изход — улеснява последващата продажба на придобития бизнес

Апортни вноски (in-kind contributions)

Внасянето на непарични вноски (апорт) на дялове/акции или активи в капитала на дружество може да бъде данъчно неутрално при условията на чл. 130 от ЗКПО (замяна на акции/дялове). Апортът на недвижими имоти изисква оценка от три вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията.

Замяна на акции (share-for-share)

При замяна на акции/дялове по чл. 130 от ЗКПО — когато придобиващото дружество придобива мажоритарен дял срещу собствени новоемитирани акции — не се реализира данъчна печалба при прехвърлителя. Това е транспониране на европейската Директива за сливанията (2009/133/ЕО) и е мощен инструмент за данъчно неутрално преструктуриране.

Често задавани въпроси

Share deal или asset deal — кое е по-изгодно?
Няма универсален отговор — изборът зависи от конкретните обстоятелства. Share deal е по-прост процедурно и не облага прехвърлянето с ДДС, но купувачът поема всички рискове на дружеството (включително скрити задължения). Asset deal позволява селективно придобиване само на желаните активи, но е по-сложен (всеки актив следва собствен режим) и обикновено се облага с 20% ДДС. Going concern е компромисен вариант — прехвърляне на бизнеса като цяло без ДДС, но със солидарна отговорност за задълженията. Данъчният анализ, регулаторните изисквания и бизнес логиката трябва да се разгледат заедно.
Какви са данъчните последици при различните структури?
При share deal продавачът дължи 10% данък върху печалбата (ЗКПО/ЗДДФЛ), без ДДС. При asset deal — 20% ДДС върху повечето активи, местен данък за недвижими имоти (2,5–3%), данък върху печалбата за продавача. При going concern (чл. 10 ЗДДС) — без ДДС за цялото предприятие, но солидарна отговорност за данъчните задължения на прехвърлителя. При реорганизации (сливане/вливане) — данъчна неутралност при условията на Глава XIX от ЗКПО. Замяната на акции по чл. 130 ЗКПО също е данъчно неутрална. Всяка структура има своите предимства и рискове, които следва да бъдат анализирани с данъчен консултант.
Може ли сделката да се направи трансгранично?
Да. От 1 септември 2024 г. са в сила правилата за трансгранични преобразувания, сливания и разделяния по Директива (ЕС) 2019/2121, транспонирана в Търговския закон. Българско дружество може да се слее с дружество от друга държава-членка на ЕС, да се преобразува в дружество по правото на друга държава-членка или да извърши трансгранично разделяне. Процедурата включва допълнителни стъпки — удостоверение за законосъобразност от Агенцията по вписванията, защита на кредиторите и работниците, данъчно приключване. При сделки извън ЕС трансграничните реорганизации не са пряко достъпни, но share deal или asset deal с чуждестранен елемент се извършват редовно.

Нуждаете се от съдействие при структурирането?

Нашият екип ще анализира конкретните обстоятелства и ще предложи оптималната структура за Вашата сделка — с фокус върху данъчна ефективност, правна сигурност и практическа осъществимост.