Несъстоятелност в България — процедура, кредитори и оздравяване (2026)

Правна рамка

Несъстоятелността на търговци в България се урежда от следните нормативни актове:

• Търговски закон (ТЗ), Част четвърта, чл. 607–760 — основният нормативен масив, регулиращ откриването, провеждането и приключването на производството по несъстоятелност на търговци.
• Изменения в ТЗ (ДВ бр. 66/2023) — транспониране на Директива (ЕС) 2019/1023 относно рамките за превантивно преструктуриране, опрощаване на задължения и мерки за повишаване на ефективността на производствата по несъстоятелност. Тези изменения въвеждат по-гъвкави механизми за оздравяване и ускоряват процедурата.
• Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФ) — НОВО: приет и влязъл в сила от юли 2025 г. Законът за първи път в българската правна история позволява на физически лица (с изключение на еднолични търговци) да преминат през процедура по несъстоятелност и опрощаване на задълженията.
• Граждански процесуален кодекс (ГПК) — субсидиарно приложим по процесуални въпроси, неуредени в ТЗ.

Основания за откриване на производство

Търговският закон предвижда две самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност:

Неплатежоспособност (чл. 608 ТЗ)

Търговец е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, както и публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност.

Законът установява оборима презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията — ако търговецът е спрял да плаща задълженията си, се предполага, че е неплатежоспособен, освен ако не докаже противното.

Свръхзадълженост (чл. 742 ТЗ)

Свръхзадълженост е основание за несъстоятелност само за капиталови дружества (ООД, АД, ДПК, командитни дружества с акции). Дружеството е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения (баланс тест). За разлика от неплатежоспособността, тук се оценява цялото имущество на длъжника срещу всички негови задължения.

Кой може да подаде молба?

Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да бъде подадена от:

• Длъжникът — търговецът е задължен да подаде молба в 30-дневен срок от настъпване на неплатежоспособността или свръхзадължеността. Неизпълнението на това задължение е основание за лична отговорност на управителните органи;
• Кредитор по търговска сделка с изискуемо вземане, кредитор с публичноправно вземане, свързано с търговската дейност, или кредитор с вземане по частно основание;
• Националната агенция за приходите (НАП) — при наличие на публичноправни задължения (данъчни, осигурителни), свързани с търговската дейност на длъжника.

Молбата се подава до окръжния съд по седалище на длъжника.

Етапи на съдебната процедура

Производството по несъстоятелност преминава през девет основни етапа:

1. Подаване на молба и първо заседание (до 30 дни)

   Съдът разглежда молбата и насрочва първо заседание в срок до 30 дни. На заседанието се изслушват длъжникът и кредиторът (при молба от кредитор), като се преценяват доказателствата за наличие на основание за несъстоятелност.

2. Решение за откриване на производството

   С решението си съдът: определя началната дата на неплатежоспособността (може да бъде до 4 години назад), назначава временен синдик, постановява обезпечителни мерки (запор, възбрана), налага общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и допуска предварително изпълнение на решението.

3. Първо събрание на кредиторите (до 1 месец)

   В срок до 1 месец от решението за откриване се свиква първо събрание на кредиторите. На него кредиторите избират постоянен синдик и комитет на кредиторите (ако желаят). Синдикът поема управлението на имуществото на длъжника.

4. Предявяване на вземания

   Кредиторите предявяват вземанията си пред синдика в минимум 1-месечен срок от вписване на решението в Търговския регистър. Допуска се и късно предявяване — до 2 месеца след изтичане на основния срок, като късно предявилите кредитори не участват в разпределенията, извършени преди предявяването.

5. Приемане и отхвърляне на вземания

   Синдикът изготвя списъци на приетите и неприетите вземания. Кредиторите и длъжникът могат да подават възражения в 7-дневен срок. Съдът се произнася по възраженията с определение, което подлежи на обжалване.

6. Оздравителен план

   Оздравителният план може да бъде предложен от длъжника, синдика, кредитори с повече от 1/3 от обезпечените вземания, кредитори с повече от 1/3 от необезпечените вземания, съдружници/акционери с повече от 1/3 от капитала или неограничено отговорни съдружници. Планът се предлага до 1 месец след обявяване на списъка на приетите вземания.

   Гласуването се извършва по 5 класа кредитори: обезпечени, работници и служители, публичноправни, необезпечени и кредитори по чл. 616 ТЗ. Планът е приет, ако за него гласуват кредитори с повече от половината вземания във всеки клас. Съдът може да утвърди плана дори без единодушие на всички класове (cram-down), ако планът е справедлив и не поставя несъгласния клас в по-неблагоприятно положение от осребряването.

7. Осребряване

   При липса на оздравителен план или при неутвърждаването му, съдът обявява длъжника в несъстоятелност и пристъпва към осребряване на имуществото — превръщане на активите в парични средства. Осребряването се извършва чрез публична продан (основен способ), директна продажба (при решение на събранието на кредиторите) или продажба на предприятието като цяло.

8. Разпределение (чл. 722 ТЗ)

   Събраните средства се разпределят между кредиторите по 12 реда на вземанията, установени в чл. 722 ТЗ (виж таблицата по-долу). Вземанията от по-горен ред се удовлетворяват изцяло, преди да се пристъпи към следващия ред. В рамките на един ред удовлетворяването е pro rata (пропорционално).

9. Приключване на производството

   Производството се приключва при: пълно удовлетворяване на всички кредитори, изчерпване на имуществото на длъжника, утвърждаване и изпълнение на оздравителен план, или неподаване на молба за продължаване от кредитор.

Дванадесет реда на вземанията (чл. 722 ТЗ)

При разпределение на осребреното имущество вземанията се удовлетворяват в следния ред:

Този ред е императивен и не може да бъде променян по волята на страните. Разбирането му е ключово за всеки кредитор, тъй като определя реалните шансове за удовлетворяване.

Оздравителен план

Оздравителният план е механизъм за спасяване на жизнеспособното предприятие на длъжника, като алтернатива на ликвидацията. Планът може да включва следните мерки (самостоятелно или в комбинация):

• Отсрочване — разсрочване на плащанията към кредиторите за определен период;
• Опрощаване — частично или пълно опрощаване на задължения;
• Реорганизация — преструктуриране на предприятието (вливане, разделяне, отделяне);
• Конверсия дълг-капитал — превръщане на задълженията в дялове/акции от капитала на длъжника;
• Продажба на предприятието като цяло или на обособени части от него.

След транспонирането на Директива 2019/1023 (с измененията в ТЗ от 2023 г.) процедурата по оздравяване е значително ускорена и опростена. Въведени са по-гъвкави правила за гласуване и механизмът cram-down, позволяващ на съда да утвърди план, дори ако не е одобрен от всички класове кредитори, при условие че е справедлив.

На практика производствата по несъстоятелност в България продължават между 3 и 7 години, като оздравителните планове остават относително рядко приемани. С промените от 2023 г. се очаква тази тенденция постепенно да се промени.

Несъстоятелност на физически лица (НОВО)

Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФ), влязъл в сила от юли 2025 г., въвежда за първи път в българската правна система възможността за лична несъстоятелност. Основните параметри на новия закон са:

• Праг за допустимост — общият размер на задълженията на физическото лице трябва да надхвърля 10 минимални работни заплати (приблизително EUR 5 508 към 2026 г.);
• Продължителност на затрудненията — лицето трябва да е в невъзможност да изплаща задълженията си за период от поне 12 месеца;
• Добросъвестност — задължително условие. Лицето не трябва да е изпаднало в неплатежоспособност умишлено или поради груба небрежност (напр. поемане на задължения при знание, че не може да ги изпълни);
• Еднократност — физическо лице може да се ползва от процедурата по лична несъстоятелност само веднъж в живота си;
• Изключения — законът не се прилага за еднолични търговци (ЕТ), които подлежат на режима по ТЗ.

Процедурата по ЗНФ включва изготвяне на план за погасяване, възможност за опрощаване на непогасения остатък след добросъвестно изпълнение на плана и рехабилитация на длъжника. Законът цели да даде „втори шанс“ на добросъвестните длъжници, които са изпаднали в трайна неплатежоспособност.

Често задавани въпроси