Общи условия за онлайн магазин и бизнес — правни изисквания (2026)

Какво са общите условия?

Общите условия представляват предварително формулирани договорни клаузи, изготвени от една от страните (обикновено търговеца), които регулират отношенията с неограничен кръг от контрагенти — потребители или бизнес клиенти. Правната им основа в българското законодателство се съдържа в:

• Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 16 — общата уредба на общите условия в гражданското право;
• Търговски закон (ТЗ), чл. 298 — общите условия при търговски сделки;
• Закон за защита на потребителите (ЗЗП) — специални изисквания при договори с потребители, включително контрол върху неравноправните клаузи;
• Закон за електронната търговия (ЗЕТ) — специални изисквания при предоставяне на услуги на информационното общество (онлайн търговия).

Общите условия стават задължителни за другата страна, когато тя е заявила писмено (включително електронно), че ги приема. В контекста на онлайн търговията това се осъществява чрез механизъм за активно съгласие — поставяне на отметка (чекбокс), която не е предварително попълнена.

Кога са задължителни общите условия?

Законодателството изрично изисква наличие на общи условия в следните случаи:

• Регулирани дейности — телекомуникации, застраховане, банкиране и други регулирани сектори, където секторните закони задължително изискват ОУ;
• Електронна търговия — практически задължителни при дистанционна B2C продажба (продажба на потребители), тъй като ЗЕТ и ЗЗП изискват предоставянето на обширна преддоговорна информация, която най-ефективно се структурира в ОУ;
• Регулирани професии — адвокати, нотариуси, одитори и др., при които професионалните правила изискват предварително уреждане на условията за обслужване.

Дори когато не са формално задължителни, ОУ са силно препоръчителни за всеки бизнес, тъй като осигуряват правна яснота, намаляват рисковете от спорове и повишават доверието на клиентите.

Десет ключови клаузи на общите условия

Всеки добре изготвен документ с общи условия трябва да съдържа следните основни клаузи:

1. Идентификация на търговеца (ЗЕТ, чл. 4)

   Пълно наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, данни за контакт (имейл, телефон), номер на ДДС регистрация (при наличие). Вижте и нашето ръководство за регистрация на дружество.

2. Описание на стоките/услугите

   Основните характеристики на предлаганите стоки или услуги, включително качество, количество и функционалност.

3. Цена с включени данъци

   Крайна цена с ДДС и всички допълнителни такси (доставка, опаковка). ЗЗП изисква потребителят да бъде информиран за общата дължима сума преди сключване на договора.

4. Условия за доставка

   Срокове, начини на доставка, територия, разпределение на риска при транспортиране.

5. Право на отказ — 14 дни (ЗЗП, чл. 50–56)

   При дистанционна B2C продажба потребителят има право да се откаже от договора в срок от 14 дни без да посочва причина. Задължително се предоставя стандартен формуляр за отказ. Съществуват изключения (персонализирани стоки, нетрайни стоки, разпечатан софтуер и др.).

6. Търговска гаранция и законова гаранция (2 години)

   Съгласно европейската директива за продажбата на стоки, потребителят има право на 2-годишна законова гаранция за съответствие на стоката. Тя не може да бъде ограничена или изключена чрез ОУ.

7. Ограничаване на отговорността

   Клаузи, определящи границите на отговорността на търговеца. Трябва да бъдат формулирани внимателно, за да не бъдат квалифицирани като неравноправни.

8. Интелектуална собственост

   Правила относно авторските права, търговските марки и друга интелектуална собственост на търговеца.

9. Приложимо право, спорове и ODR

   Определяне на приложимото право и начина за решаване на спорове. Задължително е предоставянето на линк към Европейската платформа за онлайн решаване на спорове (ODR): ec.europa.eu/odr.

10. Форсмажор и промяна на ОУ

    Клаузи за непреодолима сила и правила за промяна на ОУ. При договори с потребители промяната изисква предварително известие и предоставяне на право на прекратяване на договора.

Защита на потребителя

Законът за защита на потребителите (ЗЗП) поставя строги изисквания към ОУ при B2C отношения:

Неравноправни клаузи (чл. 143–148 ЗЗП)

Клаузите в ОУ, които са изготвени предварително от търговеца и не са индивидуално договорени, подлежат на контрол за неравноправност. Неравноправна е клауза, която е в ущърб на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните. Такива клаузи са НИЩОЖНИ — нямат правно действие.

ЗЗП съдържа „черен списък“ от клаузи, които винаги се считат за неравноправни — например едностранна промяна на цената, ограничаване на правото на рекламация, прехвърляне на тежестта на доказване. Комисията за защита на потребителите (КЗП) извършва активен мониторинг.

Преддоговорна информация (чл. 47 ЗЗП)

Преди сключване на дистанционен договор търговецът е длъжен да предостави на потребителя обширна преддоговорна информация, включително: идентификация, основни характеристики на стоката/услугата, крайна цена, условия за доставка, право на отказ с формуляр, гаранция, срок на договора и условия за прекратяване.

14-дневен отказ

Правото на отказ в 14-дневен срок е императивно — не може да бъде изключено или ограничено чрез ОУ. Изключенията са изчерпателно изброени в закона (чл. 57 ЗЗП): персонализирани стоки, нетрайни стоки, запечатани звукозаписи/софтуер след разпечатване, вестници/периодика, спешни ремонти и др.

Електронна търговия (ЗЕТ)

Законът за електронната търговия (ЗЕТ) поставя допълнителни изисквания към онлайн търговците:

Задължителна информация (чл. 4–6 ЗЕТ)

Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предостави на лесно достъпно място на уебсайта си: наименование, ЕИК, седалище, данни за контакт, номер на ДДС регистрация, информация за надзорния орган (при регулирани дейности).

Сключване на договор онлайн (чл. 7–11 ЗЕТ)

Процесът на сключване на договор онлайн трябва да включва:

• Ясни технически стъпки за сключване на договора;
• Възможност за преглед и корекция на поръчката преди потвърждение;
• Потвърждение на получаването на поръчката по електронен път;
• Съхранение на договора и осигуряване на достъп до него за потребителя.

Търговски съобщения

Изпращането на търговски съобщения (имейл маркетинг) изисква предварително съгласие (opt-in) от получателя. Неспазването може да доведе до глоби от КЗП и КЗЛД.

Регистрация в НАП

От 2020 г. всеки онлайн магазин е длъжен да се регистрира в НАП преди започване на дейността си, като предостави информация за уебсайта, софтуера и начините на плащане.

GDPR интеграция

Защитата на личните данни е неразделна част от правната рамка на всеки онлайн бизнес, но тя трябва да бъде структурирана правилно:

• Политиката за поверителност е ОТДЕЛЕН документ от ОУ — макар че практиката на смесване е широко разпространена, това е юридически неправилно. Политиката за поверителност урежда обработката на лични данни съгласно GDPR (Регламент 2016/679), ЗЗЛД и указанията на КЗЛД (Комисия за защита на личните данни).
• Съгласие за бисквитки (ePrivacy) — задължително е получаването на информирано съгласие за използването на бисквитки, които не са строго необходими за функционирането на уебсайта. Съгласието трябва да бъде свободно дадено, конкретно, информирано и недвусмислено.
• Глоби — нарушенията на GDPR могат да доведат до глоби в размер на до EUR 20 000 000 или 4 % от глобалния годишен оборот на предприятието (което от двете е по-голямо).

НОВО: GPSR — Регламент за обща безопасност на продуктите (от 3 февруари 2026 г.)

С транспонирането на Регламент (ЕС) 2023/988 за обща безопасност на продуктите (GPSR), публикувано в ДВ бр. 13/2026, влизат в сила нови задължения, които засягат пряко общите условия и онлайн търговията:

• Онлайн платформи и Safety Gate — онлайн пазарите (marketplace) са задължени да интегрират системата Safety Gate на ЕС за бързо оповестяване на опасни продукти. Търговците трябва да реагират незабавно при сигнал от системата.
• Увеличени глоби — санкциите за пускане на пазара на опасни продукти са значително увеличени, като са хармонизирани с европейските стандарти.
• Представителни искове — въведена е възможност за колективни (представителни) искове от потребителски организации срещу търговци, нарушаващи изискванията за безопасност.
• Задължения за онлайн търговци — всеки онлайн търговец, предлагащ продукти на европейския пазар, е длъжен да осигури пълна информация за безопасността, включително предупреждения, инструкции за употреба и данни за производителя.

ОУ на онлайн магазините следва да бъдат актуализирани с оглед на новите изисквания на GPSR, включително процедури за изтегляне на продукти и уведомяване на потребителите.

Десет най-чести грешки в общите условия

При прегледа на стотици общи условия на български онлайн магазини и бизнеси, следните грешки се срещат най-често:

1. Copy-paste от чужди ОУ — копиране на общи условия от друг уебсайт (често чуждестранен), без адаптация към българското законодателство и спецификата на конкретния бизнес.
2. Скриване на 14-дневното право на отказ — непосочване или умишлено затрудняване на упражняването на правото на отказ. Това е не само нарушение, но и удължава срока за отказ до 12 месеца.
3. Едностранна промяна без право на изход — клауза, позволяваща на търговеца едностранно да променя ОУ, без да предоставя на потребителя право да прекрати договора. Това е неравноправна клауза.
4. Смесване на ОУ с Политика за поверителност — двата документа имат различни правни основания и цели. Смесването затруднява потребителя и може да доведе до нарушения на GDPR.
5. Липса на активно съгласие — предварително попълнен чекбокс или липса на механизъм за изрично приемане на ОУ. Съгласието трябва да бъде активно действие на потребителя.
6. Липса на преддоговорна информация — неизпълнение на задълженията по чл. 47 ЗЗП за предоставяне на пълна информация преди сключване на дистанционния договор.
7. Ограничаване на 2-годишната законова гаранция — опит за съкращаване на законовия гаранционен срок. Това е нищожна клауза — гаранцията е императивна.
8. Нерегистриран онлайн магазин в НАП — от 2020 г. регистрацията е задължителна. Липсата й може да доведе до значителни глоби.
9. Липса на ODR линк — задължително е посочването на линк към Европейската платформа за онлайн решаване на спорове (ec.europa.eu/odr) за потребители от ЕС.
10. Неправилно cookie съгласие — автоматично зареждане на бисквитки за проследяване без предварително съгласие, липса на възможност за отказ или подвеждащ дизайн на банера.

Често задавани въпроси